Сватба в бяло с перли. Сватбен сезон 2026

    Рядко ми възлагат да направя сватбени сладки украсени с роял айсинг, а на мен този вид са ми любими. Не защото са с нещо по-сложни, точно обратното, но са по-редки като тема напоследък. И докато за много рожденни дни правя сладки, то за сватби ми се случва приблизително веднъж на две-три години. А всъщност обичам булки и булчински неща. Обичам не просто да правя сладки с тази тема, но и да ги снимам /булките/, както и да съзерцавам прекрасните им рокли. Нека сме честни - младоженецът е просто мъж с костюм/фрак, докато булката е вълшебна, царствена, прекрасна и център на внимание в сватбения ден. Следващите сладки с роял айсинг са за сватбено парти решено изцяло в бяло, като основния мотив са перлите, които са направени от бял роял айсинг. Годежният пръстен не е от жълто, а е от бяло злато, затова съм ползвала сребриста металик сладкарска боя. Интересно е, че за разлика от предишните ми сватбени сладки, тук не добавих в украсата цветя. Това е логично, защото има прели, които не се съчетават с флорални мотиви. Монохромността на белия цвят създава усещане за класика и семпъл, изчистен и стилен дизайн. За тази година това май ще са всичките ми сватбени сладки. Излезнаха на съвсем приемливи като разход за вложеното, станаха доста бързо и си приличат на сватбени, което е най-важното. През цялото време държах връзка с главната шаферка, която уточни подробностите още в началото и имаше точни и конкретни указания относно украсата и детайлите. Лесно се постига желаното, когато имаш ясна и конкретна цел. В това отношение не ги усетих тези сладки, беше ми приятно да ги направя.

Ето и малко снимки за разглеждане: 

 

  

Сладки с роял айснг за абитуриентски бал 2026

Не присъствам често на  абитуриентски балове и не правя често декорирани сладки с роял айсинг на тази тема, но харесвам феерията от цветове, форми и емоция през болния сезон.

Моят бал беше много отдавна и беше много скромен. Нямах ресторант, нямах гримьор, нямах скъп автомобил, нито пък арка с балони. Сама се гримирах съвсем леко, снимахме се със семейната сапунерка, ушиха ми дълга черна рокля по мой измислен модел, и имах кок, който от позицията на отминалото време вече мисля, че ме е състарявал и е бил излишен. Ако можех да повторя, щях да променя прическата. Но аз нямах опит и не бях гостувала на чужди балове преди моя, затова допуснах някои незначителни грешки в организацията на събитието. Гостите ме посетиха у дома, където след скромна почерпка, ме изпратиха към ресторанта, а приятел на баща ми ме закара със съвсем обикновения си бял Опел. Не съм имала голямо парти, скромно беше, без излишни разходи и без суета. 

Миналото вече е отминало, а бъдещето е неясно, затова тук и сега се радвам на всеки един абитуриент кай мен. Нямам представа дали дъщеря ми ще има бал, какво ще избере и какво ще се случи, бъдещето е неизвестно, а миналото не мога да върна. В момента периодът е доста тежък за мен, така че избягвам да си правя големи планове. Може и да съм естет и да имам стил и вкус, но за едно такова събитие не е достатъчно само това, има и други фактори, които влияят. Затова когато някой ме помоли за сладки или фотосесия по повод абитуриентски бал съм много щастлива, а творческото ми въображение се развихря, като същевременно спазвам избраните цветове и стайлингът на събитието. 

С всеки абитуриент и аз сякаш празнувам отново. Преди няколко години правих сладките с айсинг и абитуриентската фотосесия на Алекс, син на моя близка приятелка, но той е момче и при него костюмът беше ясен. Първата ми абитуриентска фотосесия пък беше на Яна, дъщеря на моя бивша колежка, и емоциите и красотата още ги помня. Тогава дори ни валя за кратко силен дъжд, но все пак беше на облак и бързо премина. Избрали бяхме място, което имаше възможност и да ни подслони и станаха страхотни снимки. 

Тази година направих два сета сладки за подарък на мои познати, като този път са за момичета-абитуриентки. 

Съответно имах и една фотосесия, но кратка и внезапна, тъй като не бях основният и водещ фотограф, както при Алекс и Яна, а бях т.н. втори фотограф или резервен. Трябваше да снимам, когато основният си тръгне, след като му изтече времето. Освен това, всичко стана внезапно, неочаквано и екстремно, буквално разбрах часове преди бала, че ще се наложи да снимам на място, на което светлината е променлива и разнородна, така че нямах възможност да се подготвя. Единствено обнових картата и презаредих батерията. За планиране на персонална фотосесия нямаше време, иначе аз си имам любими сгради, стени, врати, колони и арки в центъра на София, които харесвам и намирам за изключително фотогенични, и винаги ги използвам за моите снимки, обаче този път нямах възможност. С Яна и Алекс успях да ги обходя, но имахме много време, а и знаех двайсетина дена предварително и си бях направила план. 

Първо направих сладките за бала на Ния, а майка и ми изпрати снимка на роклята, за да видя цветовете. Оказа се, че е многоцветна, което стана повод да се опитам да имитирам десена чрез ръчно смесване на два цвята роял айсинг. В началото мислех да са три, но прецених, че върху бисквита няма да стои добре ако почна да слагам всички подробности, затова избрах само ключови цветове и стил. Другото е въображение, рисуване и експеримент. Ния няма представа какво и готвим като изненада, така че се надявам да ги хареса. Не ги правя срещу заплащане, а като хоби и много се радвам за този повод и за тази тема. За да се оформи визията ми изпратиха снимка на плата на роклята и от там се оформи цялата идея. Сладките опаковах в индивидуални целуфанчета и купих подходяща черна кутия, така че се получи доста тематично и стилно. 

За бала на Ива украсих по-малка кутия сладки, като нейната рокля беше много сложна - с блестящи мъниста и камъни, дълъг шлейф, пера, гол гръб. Чак толкова подробности с роял айсинга нямаше как да нарисувам, затова съм стилизирала и опростила модела. Цветовете гледах да ги спазя, но синьото стана малко по-тъмно отколкото трябваше. Сребърното /ядливо сребро/ трудно се хваща на снимките ми, надявам се да личи. То много ми допада и скоро ще направя и снимам едни други сладки с повече металик-сребро в тях. 

Честито дипломиране на Ния и на Ива! Попътен вятър!

На добър час на всички зрелостници! Завършването е едва началото, от там нататък почва истинският живот.

  

  

Сладки с роял айсинг на тема "Пчели и мед"

Животът ни поднася много препятствия, изненади и изпитания, но винаги насред отчаянието се поява някой, дори и да е непознат, който свети като слънчев лъч със собствена ярка светлина!               

Рядко ми се случва да попадна на толкова мил млад човек, който да е напълно непознат за мен, но да прояви огромно и искрено съчувствие, съпричастност и мило отношение в изключително труден и критичен за мен момент. Ива не просто ме подкрепи и ми вдъхна надежда, тя дори ме прегърна когато се запознахме макар да не беше длъжна. Толкова топъл и позитивен млад човек заслужава целия късмет на света, защото грее като слънце. Не случайно и сладките станаха много слънчеви. Истината е, че аз и ги отказах. Категорично и отказах със съобщение. Написах и, че влизаме в болница за пореден път и изходът не се знае, а моментът е много критичен и живото-застрашаващ, че нямам представа колко ще се проточи и какво ще се случи. Бях в паника, силно притеснена, буквално откачих. Лекарите ме предупредиха, че нещата са много сериозни няколко пъти – първо спешният екип, после докторите в болницата и накрая при контролните изследвания и връчването на резултатите. Търсенето на болница пък беше отделно приключение, понеже ми отказаха в три, преди да се озовем в четвъртата. Докторите ни са прекрасни и заслужават нашето уважение, но здравната ни система - не. Лабораторията също първия път допусна грешка и това доведе до загуба на време и допълнителни разходи. 

За капак прекарах и един ден в друго спешно отделение на друга болница, просто така се получи, но това е история за друг отделен разказ, защото и там срещнах непознат мъж, който ми помогна и всъщност направи нещата добри за мен въпреки нелепата ситуация, но за съжаление не го попитах за името му, а той си тръгна оставайки анонимен.

Не ми е за първи път да се сблъскам със сериозни трудности, случвало се е и преди, но за първи път има до мен напълно непознати хора, които ме подкрепят, докато познати и приятели се отдръпват, дистанцират се и се правят на приятно разсеяни. Няма достойнство в това, но никого не обвинявам, все пак хората са свободни да постъпят както си поискат.

Благодаря много на Дени, която през последния месец беше до мен и ми помагаше с каквото може. Тя е невероятен приятел - от онзи вид стари другари, които имаме още от деца, които ни познават добре, приемат ни и остават като стожер през целия ни живот. Зная, че по което и време на денонощието да и се обадя, винаги ще се отзове. Един живот няма да ми стигне за да и се реванширам. 

А Ива за мен беше като светъл лъч, който ме подкрепяше през цялото време без да се натрапва, но и без дори да се познаваме. Беше много мила и положителна и каза, че не са толкова важни сладките, че здравето е по-важно, но все пак може да почака и ако нещо стане – стане, ще приеме каквото и да направя, дори да е набързо и в последния момент. Започнах сладките точно два дена преди датата на празника – по-бързи и по-екстремни сладки с роял айсинг не съм имала. Но станаха красиви, а и моделите за мен бяха нови и интересни. 

В предвид напрегнатата ситуация стана и гаф с жълтата гел боя, която имах и която и преди съм ползвала, но този път тя ми пресече две дози айсинг и се наложи да го изхвърля. Това ми създаде допълнителни трудности, но тук се включи в преживяването и Мина, която спаси положението. Ако не знаете уточнявам, че тя е човекът зад сладкарски магазин „Аромасхауз“. Звъннах и, обясних и, че съм притисната от времето и ми трябва жълто за конкретна украса и в рамките на половин час тя вече ми беше заделила боята, така че пратих човек да ми я вземе. 

Така с дружни усилия все пак имах възможност да направя сладките, и то навреме. Никога не съм мислила, че ще се озова в подобна ситуация, но се случи. И разбрах нещо важно – всяко изпитание е урок. Аз вече си научих житейските уроци – знам кой ме подкрепя, знам и кой не ме, знам кой ще ми помогне дори и да му звънна на пожар в неудобен момент, и кой лицемерно ще ми посочи вратата. И знам, че съдбата ни събира с хора, които греят като слънца, за да може да отразим светлината им като огледало. Така доброто става повече, по-блестящо и по-силно. 

Смисълът на историята е, че животът е непредвидим и се случват неочаквани неща, и добри, и лоши, а понякога периодът с лошите се задържа за дълго, но не бива да се отказваме и трябва да се борим доколкото ни е възможно. 

Пожелавам на Амая, да расте здрава и щастлива, и да среща в живота си само хубави хора и добро отношение! Темата на партито е „Пчелички и мед“, така че ги нарисувах с роял айсинг, а тестото както обикновено е маслено. 

Обръщам специално внимание, че сладките са в цветова гама жълто и тъмно кафяво, а не в жълто и черно. И има причина за това. 

Първоначално ми бяха изпратени за модел сладки в цветова комбинация жълто и черно, но това не е окраската на пчелите. Това дори НЕ са пчели. Жълто и черно е окраската на осата, а тя не прави мед. Осата е хищник - храни се едновременно с нектар, плодове, с месо и с човешки хранителни остатъци. Това важи и за стършела, който е разновидност на осата, но е отровен. Той е активен хищник, защото яде пчели и други насекоми. Пчелите винаги са кафяво и жълто. Пчелите правят мед, и се хранят с пчелно млечице и медена роса. Те не са хищници, а работливи насекоми, които участват в опрашването на цветята. Затова убедих Ива да направим сладките в кафяво и жълто. Исках да са максимално достоверни и правдиви, да носят послание дори с цветовата си гама. Надявам се да са станали хубави, вкусни и интересни. Аз не съм ги опитвала, защото имам едно златно правило - не дегустирам предварително. Оставям другите да преценят и да ги оценят. Аз хапвам само ако има някоя счупена  или размазана сладка. Жал ми е да изям собственото си творчество, а съм възприела украсата като лично творчество. Може и да не съм най-перфектния художник, но винаги се старая много и мисля, че съм изградила собствен стил. 

По-късно разбрах от получените снимки, че Ива е направила много красива и стилна парти-маса с прекрасна торта, обсипана с малки пчелички от фондан, къпкейкове, украсени с Мечо Пух и с пчелички, и други вкуснотии. Да се бяхме наговорили, едва ли щеше да се получи толкова перфектно, колкото е станало. Когато човек има вкус, успява да превърне празника си в съвършенство, а тя направо надмина всичките ми представи. Оказа се, че освен златно сърце, Ива има и златни ръце. А аз се сдобих с нов приятел и нова публикация в блога ми.

 

 

Осъзнавам, че този път публикацията е по-лична, но това все пак е моят хоби-блог, така че не очаквайте винаги да съм дистанцирана и да присъствам отсъстващо като дух. Често пиша съвсем формално, прагматично, безпристрастно и фактологично, като се стремя информацията да е полезна за хората, следящи хобито ми, но понякога има и по-емоционални моменти, които споделям и които са част от живия живот. Но ако сте в блога ми само заради украсата на сладките, просто си вземете идея, почерпете се със снимка и спокойно продължете напред. 

Благодаря, че се отбихте тук и отделихте от времето си за да прочетете!

Кокичета от роял айсинг за Баба Марта

  Тъй като реших да спра с правенето на сладки, считано от март, за празниците през този месец направих почерпката още в края на февруари. Рядко избързвам, но се наложи. Сладките избрах да са под формата на много големи кокичета, изцяло от роял айсинг. Идеята ми е едно кокиче да е напълно достатъчно като подарък, опаковано подобаващо, затова сладките са с дължина 14,5см и това е една доста голяма площ. Аз самата едно кокиче не мога да изям наведнъж, деля си го на две части. С този пример пояснявам, че макар да сме свикнали да си представяме дребни сладки, моите не са такива. А и аз не успявам да рисувам ситно. Така че не се чудете на размерите. 

Показвам снимки на февруарско-мартенските сладки с роял айсинг и планирам да не ви досаждам с нови публикации в следващите месеци. Айсингът отново е без сурови белтъци както винаги (подчертавам, че не ползвам сурови белтъци в рецептите ми), този път е по първата ми рецепта, тоест не е бързосъхнещия многокомпонентен айсинг, а е само класическия. Рецептите ми са различни и ги сменям според ситуацията като винаги съм го пояснявала в публикациите си, за да няма неяснота. Бисквитите не са меденки, а класически чаени сладки, но и това съм писала преди, а го повтарям за новите читатели на блога. 

Кокичетата не са сложно цвете и се рисуват сравнително бързо - станаха за два дена, като в първия направих само основата. В ден номер три снимах и опаковах. Винаги съм отделяла много време на снимането, защото както и преди съм писала тук, на мен накрая само снимките ми остават, пък и харесвам фотографията. Това, че показвам 6-7 подписани снимки, обикновено е резултат от 60-70 сурови кадъра, от които селектирам само 6-7. 

Честита Баба Марта! Бъдете здрави!

    И някак между другото направих и един, само един, осмомартенски комплект, като всичко е изцяло от роял айсинг, а печатните букви са изписани на ръка с трансфер и хранителен маркер. Изписването на ръка е лесно, стига преди това да сте си избрали конкретен печатен шрифт от някоя програма и да сте съобразили размера. Възможно е и без програма, но аз не мога, защото не пиша така красиво. 

 Поздрави!

Квак-квак! Или как се сдобих със сладките жаби в блога ми

   Обичам от дете влечугите и земноводните - жаби, змии, гущери /много и различни видове/. Никога не съм се страхувала от тях и доста от тях съм пипала, галила или ловила. Под "ловила" да се разбира: хващала с гола ръка, радвала съм им се и съм ги пускала обратно на свобода в природата, а не съм ги елиминирала. Израстнала съм с усещането, че те са добри, кротки и мили. Някои диви твари съм гледала за кратък период преди да се завърнат пак в естествения им хабитат в природата, а баща ми заради интересния си и многопластов живот е отгледал и пуснал неколцина наистина екзотични и интересни диви същества. И като дете, и като възрастна често съм ходила на места, където изобилства от тях - независимо вила, селска местност, море или планина - все ги намирам и те намират мен и се приближават без притеснение. Обикновено, дори ги пипам, което е странно, но или имам бързи реакции и сръчни ръце или те са бавни и непредпазливи около мен и не им пука, че съм човек. Виждала съм и семейства, гнезда, и т.н. в естествената им среда. По принцип животните ме обичат и лесно им печеля доверито. Не само влечугите - всички животни. Някаква естествена симбиоза е. Става рядко вече, защото живея в голямата и шумна столица, което ми пречи да съм често сред диви жевотни. Въпреки това имам стотици истории и ако почна да разказвам колко диви животни съм видяла на четери очи или спасила, или съм се заиграла с тях от близко разстояние докосвайки ги, или като малко глупаво дете съм уловила и пуснала после, ще стане може би един много дълъг разказ с продължение, затова по-добре да ви спестя тази история. Наследила съм това умение от баща ми, на когото дивите животни направо му скачаха в ръцете и е отгледал някои от тях дори. За него може някои път да разкажа - в колекцията му присъства от лисица, през млад руски рис /баща ми е живял и в чужбина/, до отровна змия и таралеж, фазан и това са само някои примери на животни, които е хващал за малко или отгледал за по-дълго, а влечугите не ги броя. Баща ми винаги ги е връщал в дивата природа и се е разделял с тях като с приетели. Но той е от едно друго поколение, когато града не беше мегаполис и природата не се беше отдръпнала тихо настрани. В неговия живот изобилстваше от такива случки, и обикновено дивите животни направо го обичаха и не се страхуваха да се доближат. Странно е как се е сдобивал с какви ли не твари - всичко присъстваше в колекцията му от истории, истински са, имало е свидетели и хора които са го придружавали. Може би животните подушват или усещат енергията на определени хора, но факт е, че диво или непознато животно не ме е хапало, кълвало, драло или опарвало никога. А съм имала близки непосредствени контертки с тях и околните хора са ми се чудили с кой акъл съм така смела. Не съм смела, просто не се страхувам и притеснявам. Отсъствието на страх не е смелост, а доверие и усещане за нещо добро. Буквално съм протягала ръка и те не са се бояли. Корморан, червенобузест кълвач, катерици, гущери, змии, жаби, таралеж, един елен/сръндак/, дива котка и още много са в моята колекция, като доста от тях се повтарят по няколко пъти. Дори огромен, направо гигантски бръмбър рогач отгледах и върнах в природата, което беше смешно, но насекомото под грижите ми доста порастна и стана необичайно едро за вида си, а май се сещам и за една богомолка. Не подминавам нищо и никой. Това обаче става само когато съм извън града - в града тези екзотики не съществуват. За съжаление рядко напускам столицата вече. А и някои от местата, на които преди години ходех вече не са достъпни или са доста променени под влияние и въздействие на човека, така че представителите на дивата природата са се отдръпнали от периметъра.

Но да се върнем на влечугите и земноводните, и по-конкретно жабите. Хващала съм стотици. Играла съм с тях като дете. Дори съм им измисляла имена. В града обаче потоци няма и от години не се бях сещала за това. Все пак като дете имах шанса летата да ме пращат по гори, морета и полета. Сега този лукс ми липсва. Съжалявам, че не мога да осигуря същото детство за дъщеря ми. Опитвам се, но цивилизования свят все повече поглъща естествената природа. Ето защо като получих запитване за жаби от роял айсинг първо се поколебах много, но после се съгласих да ги направя. Колебанието ми дойде не защото са сложни, а защото мислех да не правя известно време сладки с роял айсинг и да не се захващам с изцяло нови проекти. Но отложих тази творческа пауза, и приех да нарисувам ръчно с айсинг жабоците за един втори рожден ден.

Процесът стартира с изработката на формата-резец за жабата, която е много голяма. Често в блога казвам, че рисувам едро, но дребно не мога. Тестото отново е маслено с ванилия, а този път роял айсингът е класическия вид, а не бързосъхнещия вид. Не ползвам сурови белтъци - това съм го казвала винаги, така че независимо дали ползвам рецепта номер едно или рацепта номер две, винаги се ползват преработени белтъци. Боите са сладкарски - гелови и на водна основа. Смесвам бои на различни марки и различни нюанси от дадена палитра, докато не се уверя, че това е желаният цвят.

Направих жаби-топери и жаби-бисквити. Топерите са по комбинирана техника - голямата пръчица пекох заедно с тестото, а малките клечки за стабилност добавих след изпичането на тестото, докато е топло. Подсигурих се двойно за да знам, че топерът ще е стабилен и изделието ще може да е застопорено право на тортата и да не помръдва. Затова е малко странно, че има по три подпори във всеки топер. Но реших да се застраховам, а и самите жаби са много големи и не са леки - тежат си. Рядко правя топери, досега само няколко пъти, по-често са само сладки. Торти не изработвам, затова е логично, тортата да е направена от друг. Доколкото ми казаха, ще е висока и тясна, а жабчето ще е акцент. 

Представям на вниманието ви снимките на сладките жаби, които направих с невероятен ентусиазъм. Върнаха ме в детските ми спомени. 

Оставям ви да се насладите на снимките и ви пожелавам прекрасен, снежен, бял февруарски уикенд! 

 

 

 

   Поздрави! 

   Бъдете здрави!

   Квак-квак!